24 април 2017 19:05 | Автор: Пролет Трифонова | Успелите споделят
„Петя Илиева е създател на марката за бижута „Китна“. Едно напълно недостатъчно обяснение на това, с което всъщност се занимава тя. Петя изглежда и звучи изключително съвременно, а в същото време успява да намери начин да вплете във визията на модерния човек традиционната българска шевица. Бижутата, които изработва с ръцете си носят магия. Оставям я да те плени с разказа си за силата и въздействието на българските символи.
Каква е историята на „Китна“?
По професия съм графичен дизайнер. Това е моята първа дипломна работа в НБУ от 2013 година, на която едва от миналата година започнах да вдъхвам живот. Вдъхновението за създаването на „Китна” е и моето желание да възродя българската шевица и да покажа, че тя може да бъде модерна и има място за нея тук и сега.
Тя, българската фолклорна шевица, се оказва притежател на много положителни качества: изглежда красива, нежна и приятна за окото, изчистена до съвършенство и балансирана цветово.
Тя, българската шевица, като една съвременна енигма, е преплела дълбоко в себе си технология за неразбиваеми кодове.
С невидимите си вибрации влияе благотворно върху здравето на човека. Привлечена от безспорните качествата на шевицата, у мен възникна желанието да я възродя, отреждайки ѝ достойно място в нашето съвремие. Запазвайки цялата магия на ръчната изработка, в комбинация с желанието ми да творя и да създавам нещо с ръцете си, плюс страстта ми към бижутата – всичко това ме провокира да реализирам проекта. Всичко започна да се случва толкова естествено и лесно, все едно решавам уравнение без неизвестни – просто събрах 1+1=КИТНА.
Разкажи повече за процеса покрай изработването на едно бижу. Какви материали и инструменти използваш?
Процесът за изработването на всяко едно от бижутата следва своя уникална, изключително прецизна и сложна технология. Кaктo във вceки зaнaят, така и тук ce пaзят тaйни, но ще разкрия малка част от тях. Използвам много ситна панама за бродерията, памучни конци, добро зрение, сръчни ръце и много положителна енергия, която неизбежно струи, когато майсториш нещо, което ти доставя истинско удоволствие. След като елементът е извезан, следва неговото вграждане в подходяща и изработена специално за него дървена рамка. Идва ред на хирургическо точно пробиване с микробормашина, за да прикача частите за колието, прецизно огъване и готово.
Опиши чувството да създаваш и да вдъхваш живот с ръцете си? Оставяш ли свой отпечатък в бижутата, които изработваш?
Чувството е на удовлетворение от това, което създавам. Някои от елементите стилизирам допълнително, за да могат мотивите да се поберат в по-малък размер за обеци, да изглеждат нежно и красиво, запазвайки своята автентичност.
Това, което добавям от себе си е по-модерни нюанси на цветовете и финална проверка за положителна енергийна завършеност на всяко едно от бижутата.
Сложно е, но отзивите на притежателите на бижутата са, че животът им се „отваря” към по-добро.
Откъде произлиза интереса ти към българската шевица?
Интересът ми към българската народна шевица се зароди в деня, в който срещнах една баба, която привлече вниманието ми с облеклото си. Тя носеше бяла риза с шевици по ръкавите и деколтето. Заговорих се с нея и разбрах, че винаги я носи, защото както самата тя се изрази: „Тя ме пази!”. Това не беше изчерпателен отговор за мен, но беше достатъчен, за да провокира моето любопитство и интерес към тази пъстроцветна плетеница.
За жалост се оказа, че досега е направено твърде малко за изучаването на тази сложна проява на българското народно творчество. В Интернет информацията по темата е твърде недостатъчна. Насочих своите усилия към написаното в старите антикварни книги, които също се оказаха трудни за откриване. Все пак успях да разкрия малка част от структурата и дизайна на везбата.
В хода на проучването ми, започнаха да изникват нови и нови въпроси за шевицата. Знаем ли какво е значението на българската фолклорна шевица? Наясно ли сме с технологията необходима за нейното изработване? Защо българската везба, която се е предавала от поколение на поколение в продължение на векове като плод на българския дух и българското художествено творчество, започва да изчезва?
Не, че го няма отговорът, а никой не иска да го чуе. Много от тези произведения на изкуството са се изгубили и продължават да се губят под влиянието на така нареченото „ново време“.
Живеем в епоха, която цени работата и ръчния труд, но по друг начин. Някогашната везба е заменена от фабрично изработени продукти, които излизат по-евтино и не отнемат много време, за да се изработят. Така изчезва не само шевицата, но и народната носия. Неоценени от хората, които ги смятат за нещо извън модерното.
Изключение правят само някои любители на народното изкуство, съумели да запазят една малка частица от огромния, все още недостатъчно изследван свят на българската шевица. Българската шевица ме учи да правя задълбочен анализ на случващото се около мен, да бъда търпелива, да бъда взискателна към най-малките неща.
Уважаваме ли, ние българите, традициите и миналото си според теб?
Българите сме приели българската шевица за нещо старо, за което няма място в модерния свят, нещо което трябва да остане вплетено само по килимите на село или върху някоя от забравените дрехи в гардероба на нашите баби и дядовци. Понякога тя случайно изскача на телевизионния екран върху народните носии на задъхани червенобузи танцьори от фолклорни ансамбли, като повече от зрителите също така задъхано натискат дистанционното, за да прескочат изображенията, все едно са досадна реклама.
В нашето забързано ежедневие, отдавна не е на мода да си старомоден. Има още едно сигурно място, където българската шевица е потънала в забрава, обречена на вечен затвор, липса на свеж въздух и слънце – в музеите. С проекта си успявам да провокирам интереса на хората свързан с техните корени, защото им показвам, че българската шевица може да бъде модерна, че има място за нея днес и сега.
Мислиш ли, че използваме своите национални символи и традиции, за да се рекламираме успешно в чужбина и как можем да го направим по-добре?
Не, не използваме достатъчно своите национални символи и традиции зад граница. Проявите в тази насока по-скоро имат инцидентен характер и са повод за носталгия за онези българи, които вече са се отказали да се борят за българския национален интерес. България няма нужда от реклама. Рекламира се онова, което трудно се продава.
За да направим нещо по-добро за родината си, трябва да бъдем единни, повече да си помагаме и по-малко да си завиждаме.
Какви хора искаш да носят твоите бижута?
Макар и толкова отскоро на пазара, те вече имат свои щастливи притежатели не само в България и Европа, но и в САЩ и в Азия. Това са жени и мъже, които оценяват трудността на вложения ръчен труд, които разпознават красивото и стойностното, които са отворили сетивата си за невидимата магия, излъчвана от всеки един от елементите на българската шевица. Моето желание е всеки човек, който разпознае някакво привличане в тези бижута, да има свободата и възможността да го притежава.
Коя е пресечната точка между традиционното и модерното?
Продуктите на „Китна” безспорно са пресечни точки на традиционното и модерното. Бижутата предоставят възможности за ново приложение на българската везба. Като допълващ елемент, те позволяват да бъдат съчетани с всяко модерно облекло. Те придават завършен характер на цялостната визия, с нотка народност. Те са малкото, но важно допълнение, което прехвърля върху човека, който ги носи, своята красота, жизненост, изящество и тайнственост, които носят народните носии. И всичко това без да се натрапват, позволявайки на модерния човек да запази или да подчертае, своята индивидуалност и своя произход.
Докъде искаш да развиеш проекта? Да очакваме ли и нови идеи от теб?
Възлагам надеждата, че ще възроди част от нашата българска самобитност и достойно ще окичи европейското и световно културно наследство.
След време, тайно се надявам „Китна” да се превърне в международна единица за красота.
Пътят за постигането на тази цел неминуемо ще бъде постлан с нови проекти и изненади, някои от които вече са пред реализация.
Остави финала отворен, за да може всички да продължим да мислим за българската шевица и традициите вплетени в нея.
Симетричният образ на Китна е антиК.
Размяната на съставящите срички на Китна води до наКит.
Това са два примера, които показват че името на проекта не е избрано случайно. То е въведение към нещо безкрайно и тайнствено, облечено в красота, излъчващо позитивна енергия и сила, каквато са притежавали нашите предци. Разчитането на вплетената информация в българската шевица продължава. Бижутата на „Китна”, като своеобразни куриери, ще разширяват възможностите повече очи и умове по света да търсят посланията, които са ни завещани от един древен разум, населявал в миналото днешната територия на България.