За Китна

Всичко започна с провокирането на интереса ми към българската шевица, а това се случи в един ден преди десетина години, когато срещнах една непозната баба, която привлече вниманието ми с облеклото си. Тя беше облечена с бяла риза с шевици по ръкавите и деколтето. Заговорих се с нея и с изненада разбрах, че тя винаги облича тази бяла риза, защото както самата тя се изрази: „Тя ме пази!”. Този отговор успя да разпали моето любопитството и интерес към тази пъстроцветна плетеница. Насочих своите усилия към написаното в старите антикварни книги и успях да разкрия част от структурата и дизайна на везбата. Тогава за мен беше изключително трудно да намеря информация за българската везба, дори за запазени модели на шевици. Спомням си, че като всеки млад човек, започнах да търся информация първо в Интернет, което тогава се оказа почти безполезно. Радвам се, че сега вече не е така и вярвам, че аз и моите китни бижута имаме принос за това

От малка обичам да майсторя разни неща. Вдъхновенията бяха най-различни и изскачаха навсякъде около мен. Независимо дали разполагах само с лист хартия и ножица, след минута в моите ръце, те се превръщаха в животни, къщички, мебели за къщички или съкровищници. В следващия момент те биваха изрисувани и преобразени в един малък свят, една нова малка вселена, в която въображението ми не спираше да твори. Всичките тези игри навън, бяха не по-малко преобразяващи за самата мен. Превръщах листата в самолети или крила на феи, чиито телца правех от клечки и различни плодчета, които непрекъснато откривах. Може би до голяма степен за това са ми помагали летните ваканции, които прекарвах при баба и дядо в едно селце, скътано в полите на Стара планина, в непосредствена близост до най-големия склад за всякакви материали – гората. С течение на времето, колкото по-голяма ставах, толкова по-сложни ставаха и нещата, които изработвах, а асортиментът от материали – все по-разнообразен.